окичело

Речник на българския език

1. окичело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окичело е производна форма на окича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окичело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окичело е производна форма на окича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).