окичели

Речник на българския език

1. окичели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окичели е производна форма на окича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окичели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окичели е производна форма на окича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).