окаяла

Речник на българския език

1. окаяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окаяла е производна форма на окая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окаяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

окаяла е производна форма на окая (мин. деят. св. прич. ж. р.).