окастрела

Речник на българския език

1. окастрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окастрела е производна форма на окастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окастрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окастрела е производна форма на окастря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).