окапа

Речник на българския език

1. окапа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окапа е производна форма на окапя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. окапа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окапа е производна форма на окапя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).