окаишвало

Речник на българския език

1. окаишвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окаишвало е производна форма на окаишвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окаишвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окаишвало е производна форма на окаишвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окаишвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

окаишвало е производна форма на окаишвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окаишвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окаишвало е производна форма на окаишвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).