оказвали

Речник на българския език

1. оказвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оказвали е производна форма на оказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оказвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оказвали е производна форма на оказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. оказвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оказвали е производна форма на оказвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. оказвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оказвали е производна форма на оказвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).