оказвал

Речник на българския език

1. оказвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оказвал е производна форма на оказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оказвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оказвал е производна форма на оказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оказвал — мин. деят. св. прич. м. р.

оказвал е производна форма на оказвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оказвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оказвал е производна форма на оказвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).