оказало

Речник на българския език

1. оказало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оказало е производна форма на окажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оказало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оказало е производна форма на окажа (мин. деят. св. прич. ср. р.).