окажел

Речник на българския език

1. окажел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окажел е производна форма на окажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окажел — мин. деят. несв. прич. м. р.

окажел е производна форма на окажа (мин. деят. несв. прич. м. р.).