окаели

Речник на българския език

1. окаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окаели е производна форма на окая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окаели е производна форма на окая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).