озъбил съм

Речник на българския език

1. озъбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

озъбил съм е производна форма на озъбя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. озъбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

озъбил съм е производна форма на озъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).