озъбил е

Речник на българския език

1. озъбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озъбил е е производна форма на озъбя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озъбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озъбил е е производна форма на озъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).