озъбило е

Речник на българския език

1. озъбило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озъбило е е производна форма на озъбя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озъбило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озъбило е е производна форма на озъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).