озъбило

Речник на българския език

1. озъбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озъбило е производна форма на озъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озъбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

озъбило е производна форма на озъбя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).