озъбили

Речник на българския език

1. озъбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

озъбили е производна форма на озъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. озъбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

озъбили е производна форма на озъбя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).