озъбил
1.
озъбил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
озъбил
е производна форма
на озъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
озъбил —
мин. деят. св. прич. м. р.
озъбил
е производна форма
на озъбя се (мин. деят. св. прич. м. р.).