озъбело

Речник на българския език

1. озъбело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озъбело е производна форма на озъбя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озъбело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

озъбело е производна форма на озъбя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).