озорил си

Речник на българския език

1. озорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озорил си е производна форма на озоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. озорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озорил си е производна форма на озоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).