озорило е

Речник на българския език

1. озорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озорило е е производна форма на озоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озорило е е производна форма на озоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).