озореше

Речник на българския език

1. озореше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

озореше е производна форма на озоря (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. озореше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

озореше е производна форма на озоря (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).