озорели

Речник на българския език

1. озорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

озорели е производна форма на озоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. озорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

озорели е производна форма на озоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).