озорела

Речник на българския език

1. озорела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озорела е производна форма на озоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. озорела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

озорела е производна форма на озоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).