озовяло

Речник на българския език

1. озовяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озовяло е производна форма на озова се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озовяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

озовяло е производна форма на озова се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).