озовяла

Речник на българския език

1. озовяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озовяла е производна форма на озова се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. озовяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

озовяла е производна форма на озова се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).