озовавам се

Речник на българския език

озова̀вам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

озова̀ваш се, несв. и озова̀ се, св. Намирам се, оказвам се. Той се озова в просторен кабинет.

Грешни изписвания (7)

  • озовавъм се
  • озувавам се
  • озувавъм се
  • узовавам се
  • узовавъм се
  • узувавам се
  • узувавъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице озо-ва-вам озо-ва-ва-ме
2 лице озо-ва-ваш озо-ва-ва-те
3 лице озо-ва-ва озо-ва-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице озо-ва-вах озо-ва-вах-ме
2 лице озо-ва-ва озо-ва-вах-те
3 лице озо-ва-ва озо-ва-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице озо-ва-вах озо-ва-вах-ме
2 лице озо-ва-ва-ше озо-ва-вах-те
3 лице озо-ва-ва-ше озо-ва-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озовавал съм озовавала съм озовавало съм озовавали сме
2 лице озовавал си озовавала си озовавало си озовавали сте
3 лице озовавал е озовавала е озовавало е озовавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях озовавал бях озовавала бях озовавало бяхме озовавали
2 лице беше озовавал беше озовавала беше озовавало бяхте озовавали
3 лице беше озовавал беше озовавала беше озовавало бяха озовавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще озовавам ще озоваваме
2 лице ще озоваваш ще озовавате
3 лице ще озовава ще озовават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм озовавал ще съм озовавала ще съм озовавало ще сме озовавали
2 лице ще си озовавал ще си озовавала ще си озовавало ще сте озовавали
3 лице ще е озовавал ще е озовавала ще е озовавало ще са озовавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да озовавам щяхме да озоваваме
2 лице щеше да озоваваш щяхте да озовавате
3 лице щеше да озовава щяха да озовават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм озовавал щях да съм озовавала щях да съм озовавало щяхме да сме озовавали
2 лице щеше да си озовавал щеше да си озовавала щеше да си озовавало щяхте да сте озовавали
3 лице щеше да е озовавал щеше да е озовавала щеше да е озовавало щяха да са озовавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озовавал съм озовавала съм озовавало съм озовавали сме
2 лице озовавал си озовавала си озовавало си озовавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озовавал съм озовавала съм озовавало съм озовавали сме
2 лице озовавал си озовавала си озовавало си озовавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм озовавал била съм озовавала било съм озовавало били сме озовавали
2 лице бил си озовавал била си озовавала било си озовавало били сте озовавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да озовавам щяла съм да озовавам щяло съм да озовавам щели сме да озоваваме
2 лице щял си да озоваваш щяла си да озоваваш щяло си да озоваваш щели сте да озовавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм озовавал щяла съм да съм озовавала щяло съм да съм озовавало щели сме да сме озовавали
2 лице щял си да си озовавал щяла си да си озовавала щяло си да си озовавало щели сте да сте озовавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих озовавал бих озовавала бих озовавало бихме озовавали
2 лице би озовавал би озовавала би озовавало бихте озовавали
3 лице би озовавал би озовавала би озовавало биха озовавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
озо-ва-вай озо-ва-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род озо-ва-вал
непълен член озо-ва-ва-лия
пълен член озо-ва-ва-ли-ят
женски род озо-ва-ва-ла
членувано озо-ва-ва-ла-та
среден род озо-ва-ва-ло
членувано озо-ва-ва-ло-то
множествено число озо-ва-ва-ли
членувано озо-ва-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род озо-ва-вал
женски род озо-ва-ва-ла
среден род озо-ва-ва-ло
множествено число озо-ва-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род озо-ва-ващ
непълен член озо-ва-ва-щия
пълен член озо-ва-ва-щи-ят
женски род озо-ва-ва-ща
членувано озо-ва-ва-ща-та
среден род озо-ва-ва-що
членувано озо-ва-ва-що-то
множествено число озо-ва-ва-щи
членувано озо-ва-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

озо-ва-вай-ки