озеленил

Речник на българския език

1. озеленил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озеленил е производна форма на озеленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озеленил — мин. деят. св. прич. м. р.

озеленил е производна форма на озеленя (мин. деят. св. прич. м. р.).