оздравял

Речник на българския език

1. оздравял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оздравял е производна форма на оздравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оздравял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оздравял е производна форма на оздравя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. оздравял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оздравял е производна форма на оздравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. оздравял — мин. деят. св. прич. м. р.

оздравял е производна форма на оздравея (мин. деят. св. прич. м. р.).