оздравило

Речник на българския език

1. оздравило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оздравило е производна форма на оздравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оздравило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оздравило е производна форма на оздравя (мин. деят. св. прич. ср. р.).