1. озверяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
озверяло е производна форма на озверя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. озверяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.
озверяло е производна форма на озверя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).
3. озверяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
озверяло е производна форма на озверея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
4. озверяло — мин. деят. св. прич. ср. р.
озверяло е производна форма на озверея (мин. деят. св. прич. ср. р.).