озарявала

Речник на българския език

1. озарявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озарявала е производна форма на озарявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. озарявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озарявала е производна форма на озарявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. озарявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

озарявала е производна форма на озарявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. озарявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

озарявала е производна форма на озарявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).