озарил си

Речник на българския език

1. озарил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озарил си е производна форма на озаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. озарил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озарил си е производна форма на озаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).