озаглавяло

Речник на българския език

1. озаглавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озаглавяло е производна форма на озаглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озаглавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

озаглавяло е производна форма на озаглавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).