озаглавяла

Речник на българския език

1. озаглавяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озаглавяла е производна форма на озаглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. озаглавяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

озаглавяла е производна форма на озаглавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).