озаглавявало

Речник на българския език

1. озаглавявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озаглавявало е производна форма на озаглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озаглавявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озаглавявало е производна форма на озаглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. озаглавявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

озаглавявало е производна форма на озаглавявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. озаглавявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

озаглавявало е производна форма на озаглавявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).