озаглавявал

Речник на българския език

1. озаглавявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озаглавявал е производна форма на озаглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озаглавявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озаглавявал е производна форма на озаглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. озаглавявал — мин. деят. св. прич. м. р.

озаглавявал е производна форма на озаглавявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. озаглавявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

озаглавявал е производна форма на озаглавявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).