озаглави

Речник на българския език

1. озаглави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

озаглави е производна форма на озаглавя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. озаглави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

озаглави е производна форма на озаглавя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. озаглави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

озаглави е производна форма на озаглавя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. озаглави — повелително наклонение, ед. ч.

озаглави е производна форма на озаглавя (повелително наклонение, ед. ч.).