ожънете

Речник на българския език

1. ожънете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

ожънете е производна форма на ожъна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ожънете — повелително наклонение, мн. ч.

ожънете е производна форма на ожъна (повелително наклонение, мн. ч.).