ожънело

Речник на българския език

1. ожънело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ожънело е производна форма на ожъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ожънело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ожънело е производна форма на ожъна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).