ожънел

Речник на българския език

1. ожънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ожънел е производна форма на ожъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ожънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ожънел е производна форма на ожъна (мин. деят. несв. прич. м. р.).