ожънвало

Речник на българския език

1. ожънвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ожънвало е производна форма на ожънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ожънвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ожънвало е производна форма на ожънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ожънвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ожънвало е производна форма на ожънвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ожънвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ожънвало е производна форма на ожънвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).