ожънало

Речник на българския език

1. ожънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ожънало е производна форма на ожъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ожънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ожънало е производна форма на ожъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).