ожънал

Речник на българския език

1. ожънал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ожънал е производна форма на ожъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ожънал — мин. деят. св. прич. м. р.

ожънал е производна форма на ожъна (мин. деят. св. прич. м. р.).