ожълтел
1.
ожълтел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
ожълтел
е производна форма
на ожълтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
ожълтел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
ожълтел
е производна форма
на ожълтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).