ожулил съм

Речник на българския език

1. ожулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ожулил съм е производна форма на ожуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ожулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ожулил съм е производна форма на ожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).