ожулили

Речник на българския език

1. ожулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ожулили е производна форма на ожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ожулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ожулили е производна форма на ожуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).