ожулила

Речник на българския език

1. ожулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ожулила е производна форма на ожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ожулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ожулила е производна форма на ожуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).