ожули

Речник на българския език

1. ожули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ожули е производна форма на ожуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ожули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ожули е производна форма на ожуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ожули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ожули е производна форма на ожуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ожули — повелително наклонение, ед. ч.

ожули е производна форма на ожуля (повелително наклонение, ед. ч.).