ожулели

Речник на българския език

1. ожулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ожулели е производна форма на ожуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ожулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ожулели е производна форма на ожуля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).