оживяла

Речник на българския език

1. оживяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оживяла е производна форма на оживя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оживяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оживяла е производна форма на оживя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. оживяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оживяла е производна форма на оживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. оживяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

оживяла е производна форма на оживея (мин. деят. св. прич. ж. р.).